Да можеш или не в интеркултурна среда – I част
От: M3 College
Вашите думи казват история,
а тялото ви – цялата история.
Американски учени
Когато общуваме, е важно не само какво изговаряме, но и това, което показват нашите жестове. Дори много повече! Психологът Албърт Марабиън, който през 50-те години на миналия век става пионер в изследването на езика на тялото, установява, че от общото въздействие на едно послание само около 7% е словесно (само думи), 38% – вокално (включително височина на гласа, интонация и други звукови характеристики), и 55% е несловесно. (Алан и Барбара Пийз. Най-новата книга за езика на тялото, Сиела, 2004)
Това показва, че невербалната комуникация е особено важна част от общуването. Освен това тя има своите различни проявления в различни части на света. Дори и да сме 100% убедени, че сме подготвили добра реч, проучили сме всички необходими данни и т.н., непознаването на тънкостите на невербалния етикет на вашия събеседник може да ни изиграе лоша шега – да бъдем разбрани неправилно или дори да обидим някого. Жестовете, които визуализираме при комуникация, се определят от културните особености и традиции, от религията и ежедневния опит.
Много показателно в това отношение е кимането с глава, което при повечето националности се интерпретира като съгласие, но в България и други страни е точно противоположно. По-голямата част от жестовете, които сме възприели във всекидневното си общуване, имат различно тълкуване в различните точки на света. Ето защо, когато общуваме в международна среда, е добре или да направим подробно предварително проучване, или да се опитаме да сведем жестикулацията до минимум.
При общуване, независимо в официална или по-свободна обстановка, събеседникът ви винаги обръща внимание на зрителния контакт, който установяваме. Тук отново има различно интерпретиране в зависимост от страната, в която се намираме. Ако например общуваме с арабски партньори, трябва да знаем, че за тях зрителният контакт е особено важен и не бива да пропускаме и най-малката възможност да установим такъв. Японците пък са на другия полюс. С тях е добре да отбягваме директните погледи. Характерно за японските бизнесмени е, че гледат своя събеседник в брадата.
Усмивката е неизменна част от общуването. А тя – изненадващо – също не е възприета еднакво навсякъде по света. За японците не е нормално да демонстрират емоции и чувства публично, ето защо от тях ще получим най-много лаконична усмивка в знак на съгласие или одобрение. Не е трудно да се установи, че при американците работи друг модел. За тях усмивката е неизменна част от невербалното поведение. Тя символизира едновременно стремежа им да се себеутвърдят и да установят дълготрайни и ползотворни контакти с партньора. За нас, европейците, усмивката е нещо като универсален модел за започването и приключването на делови срещи, който почти навсякъде работи по еднакъв начин.
Допирът особено в деловия контакт е чувствителна тема, която зависи от индивидуалните особености на събеседника, както и от културните предпоставки на средата, към която принадлежи. Докосването при бизнес взаимоотношения е изключено според разбиранията на жителите на Скандинавието, също както и според германците и северноамериканците. Затова пък бизнесмените от Средиземноморието нямат нищо против тактилната комуникация дори когато става дума за водене на сериозни делови преговори. Като цяло за тях и за латиноамериканците е напълно нормално да демонстрират емоции по време на бизнес срещи.
Потупването по рамото изглежда безобиден жест на симпатия или одобрение, но по-добре не го прилагайте по време на посещение в Тайван, защото за местната култура това означава преустановяване на взаимоотношенията.
Тези наглед не толкова значими моменти от бизнес комуникацията биха могли да ни костват важна сделка и дори приключване на дългогодишни ползотворни контакти. Ето защо не трябва да поемаме интеркултурни ангажименти, преди да сме преговорили поне основните правила на невербалната комуникация на културата, с която ни предстои да се сблъскаме.
Очаквайте продължението на „Да можеш или не в интеркултурна среда” следващата сряда.
Автор: Борислава Георгиева
